Проектът за Национален план за сърдечно-съдово здраве предвижда до 2032 г. преждевременната смъртност от тези заболявания да намалее с една четвърт. Сред мерките са оценка на личния риск през приложението еЗдраве, ежегодни прегледи и по-ранна профилактика, съобщава MedReport.bg.
Дружеството на кардиолозите в България представи проект за Национален план за сърдечно-съдово здраве пред участници в Националния алианс за сърдечно-съдово здраве. Документът обединява цели за превенция, ранно откриване, лечение, проследяване и кардиорехабилитация.
Планът поставя цел до 2032 г. преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания в страната да спадне с 25%. Той предвижда гражданите да могат да изчисляват личния си сърдечно-съдов риск чрез приложението на НЗИС еЗдраве.
Проф. Иван Груев, председател на Дружеството на кардиолозите в България, посочи, че страната постига добри резултати в лечението на остри състояния, но изостава в профилактиката. По думите му броят на инфарктите остава около 25 000 годишно, което показва нужда от по-ефективна превенция.
Проектът залага на извънболничен контрол на артериалната хипертония и ежегодно изследване на липидите и кръвната захар. Целта е поне 75% от хората между 25 и 64 години и поне 90% от хората над 65 години да измерват кръвното си налягане веднъж годишно при медицински специалист.
За ежегодно изследване на холестерола и кръвната захар, последвано от консултация, целевите стойности са поне 65% при хората на възраст 25–64 години и поне 80% при тези над 65 години. Планът насърчава ранното откриване на рисковите фактори още преди появата на клинично заболяване.
Проф. Васил Трайков, координатор по плана, заяви, че документът следва европейския план „Защитени сърца“. Той включва подход, който разглежда влиянието на начина на живот, социалните условия и околната среда върху сърдечно-съдовото здраве.
В България сърдечно-съдовите заболявания причиняват над 60% от всички смъртни случаи. През 2022 г. от тях са починали 847 на 100 000 жени и 1285 на 100 000 мъже. Проф. Сесилия Линде, председател на Европейското кардиологично дружество, подчерта необходимостта от превенция през целия живот, скрининг за хората с висок риск и по-добър достъп до лечение и рехабилитация.
Планът насочва внимание и към тютюнопушенето, употребата на алкохол, нездравословното хранене, високия прием на сол и обездвижването. Всеки трети българин пуши всекидневно, а повече от 60% не ядат плодове и зеленчуци всеки ден. Документът определя замърсяването на въздуха и климатичните промени като преки заплахи за съдовото здраве.
Проектът беше представен официално, но пълният му текст не е публично достъпен. Предстои участниците в алианса да обсъдят мерките и изпълнението на националните цели.
Сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смърт в България. Националният кардиоплан цели да измести фокуса от лечението на усложненията към ранната профилактика, контрола на рисковите фактори и проследяването на пациентите.
