Захарният диабет засяга не само въглехидратната обмяна, но и метаболизма на мазнините, белтъците, витамините и микроелементите. Някои дефицити могат да влошат контрола на заболяването и да засилят риска от усложнения, съобщава MedReport.bg.
Захарният диабет се характеризира с повишена кръвна захар вследствие на абсолютен или относителен недостиг на инсулин, както и при невъзможност организмът да използва ефективно този хормон. Заболяването нарушава и обмяната на мазнините и белтъците, както и тази на витамините, минералите и микроелементите, посочва д-р Станимира Станчева-Василева, началник на отделението по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Пловдив“.
При хората с диабет нивата на водоразтворимите витамини често спадат поради по-усиленото им отделяне с урината. Витамин В1 участва в превръщането на въглехидратите в енергия. Неговата мастноразтворима форма бенфотиамин може да ограничи увреждането на малките кръвоносни съдове, включително в периферните нерви, очното дъно и бъбреците. Източници на витамин В1 са пълнозърнестите храни, семената, ядките, бобовите растения и свинското месо.
Витамините В2, В6 и В12 също имат значение за енергийния метаболизъм и нервната система. Витамин В2 участва в антиоксидантната защита и подпомага нормалната функция на очите и нервите. Витамин В6 влияе върху множество ензимни реакции, включително в клетките на панкреаса. Витамин В12 е важен за нервната система, образуването на червени кръвни клетки и синтеза на ДНК.
Дефицитът на витамин В12 заслужава специално внимание при пациенти, които приемат метформин. Лекарствата от тази група могат да затруднят усвояването на витамина в червата, а рискът се увеличава при продължително лечение. Американската диабетна асоциация препоръчва ежегоден контрол на витамин В12 при хора с диабет на терапия с метформин. Витаминът се съдържа в субпродукти, риба, миди, месо, яйца и млечни продукти.
Витамин С ограничава оксидативния стрес и предпазва клетките и кръвоносните съдове от действието на свободните радикали. Основни хранителни източници са пресните плодове и зеленчуци, сред които цитрусите, червените чушки, кивито и броколите. От мастноразтворимите витамини особено значение имат витамините А, Д, Е и К, които организмът усвоява по-добре при прием с храна.
Витамин А подпомага функцията на клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Недостигът му може да увреди тези клетки, да влоши зрението и да забави зарастването на рани. Витамин Д подобрява способността на клетките да използват инсулина. Витамин Е има антиоксидантно действие и подпомага защитата на съдовете и клетъчните мембрани, а витамин К участва в производството на инсулин и може да повлияе инсулиновата резистентност.
Микроелементите също са важни за метаболитния контрол. При диабет с бъбречни усложнения често се развива анемия вследствие на недостиг на желязо или витамин В12. Това може да повлияе резултата от изследването на гликирания хемоглобин. Желязо се набавя от животински храни, но и от боб, леща, тофу, семена, ядки и черен шоколад. Витамин С подпомага усвояването му в стомашно-чревния тракт.
Цинкът участва в синтеза, съхранението и действието на инсулина, а ниските му нива се свързват с по-лош метаболитен контрол и съдови усложнения. Йодът може косвено да промени протичането на диабета чрез функцията на щитовидната жлеза. Селенът защитава клетките, включително панкреасните, от оксидативен стрес. Рибата, морските дарове, яйцата, пълнозърнестите храни, семената и ядките доставят част от тези микроелементи.
Темата е представена от д-р Станимира Станчева-Василева от УМБАЛ „Пловдив“ по повод Световния ден за борба с диабета, който се отбелязва на 14 ноември.
