Новини

Шарков: Прехвърлянето към НЗОК крие риск за пациентите

17.11.2026 15:20
Шарков: Прехвърлянето към НЗОК крие риск за пациентите

Проектобюджетът на НЗОК за 2027 г. не дава реален приоритет на извънболничната помощ и профилактиката, смята здравният икономист Аркади Шарков. Той предупреждава, че прехвърлянето на държавни дейности към Касата може да забави достъпа на пациенти до лечение, съобщава MedReport.bg.

Аркади Шарков вижда разминаване между заявените цели и разчетите в проекта за бюджет на НЗОК за 2027 г. В мотивите се говори за повече грижа извън болниците, но делът на средствата за извънболнични дейности и изследвания намалява от 22% на 21% от всички плащания на Касата.

Предвиденото увеличение за личните лекари, специалистите, стоматолозите и лабораториите е 5%. За болничната помощ и лекарствата средният ръст достига около 9%. За профилактика са планирани 8 млн. евро, или около 0,15% от плащанията на НЗОК. „Това е бюджет на статуквото“, обобщава Шарков.

Той подчертава, че не се предвижда нов механизъм за заплащане, който да направи лечението извън болница по-привлекателно. Направленията и изследванията остават ограничени по райони и тримесечия. Същевременно разходите за извънболнични услуги през 2026 г. са нараснали с около 16%, докато бюджетът за тях се увеличава с 5%.

Шарков очаква натискът върху пациентите да се засили. Българите плащат от джоба си 36% от всички разходи за здравеопазване, а близо 70% от тези средства отиват за лекарства. При ограничени бюджети лечебните заведения могат да прехвърлят част от разходите към пациентите чрез доплащане за медицински изделия, избор на екип или платени услуги.

В проекта към НЗОК преминават дейности за 70,9 млн. евро. От тях 44,8 млн. евро са предназначени за лечение в чужбина, лекарства извън утвърдения списък и част от медицинските изделия, а 26,1 млн. евро – за помощни средства за хора с увреждания. В същото време трансферът от Министерството на здравеопазването към Касата намалява от 101,5 млн. на 32,7 млн. евро.

По думите на Шарков промяната не е само финансова. Тя измества разходи, които досега държавата е покривала с данъчни приходи, към здравноосигурителните вноски. Той посочва и риск за бюджета на Касата, тъй като лечението в чужбина и скъпите терапии при редки заболявания трудно се предвиждат. Ако средствата не достигнат, НЗОК ще трябва да използва резерва или да пренасочва средства от други пера.

Особен риск крие заплащането на нерегистрирани лекарства, смята здравният икономист. Те не присъстват в Позитивния лекарствен списък, за тях няма оценка на здравните технологии, договорени ценови тавани и механизъм за възстановяване на средства при преразход. В проекта няма отделен бюджет за тези лекарства, а те са включени в общо перо с лечението в чужбина и изделията за деца.

Шарков поставя и въпроса за осигуровките на децата. Държавата приема, че децата са здравноосигурени лица и включва специализираните услуги за тях в пакета на НЗОК. Според него обаче, ако Касата ще покрива тези разходи, държавата трябва да внася пълна и по-реалистична здравна осигуровка за децата.

Коментарът е направен преди внасянето на проекта за бюджет на НЗОК за 2027 г. Шарков сравнява планираните средства с разходите за извънболнична помощ, лекарствата и прехвърлените от Министерството на здравеопазването дейности.