Палиативните грижи не се свеждат до помощ в последните дни от живота, а целят да облекчат симптомите и да запазят качеството на живот на пациента и семейството му. В България достъпът остава ограничен най-вече заради тесния обхват на финансирането и недостига на медикаменти, съобщава MedReport.bg.
Разговорът за палиативната грижа става все по-неотложен с остаряването на населението и увеличаването на броя на хората с тежки хронични заболявания. Проф. Любима Деспотова, педиатър, детски кардиолог и преподавател в Медицински университет – Пловдив, подчерта, че от такава помощ се нуждаят не само пациенти с онкологични диагнози.
„Най-важното е да знаем, че това е борба за качество на живот за тези пациенти и семействата им. Палиативната грижа не е равнозначна на терминална грижа“, заяви проф. Деспотова по време на конференция за иновации и добри практики в здравния сектор.
Тя посочи, че нуждата от палиативна грижа трябва да се разпознава рано. Основните ѝ елементи включват контрол на болката и другите тежки физически симптоми, както и психологическа, духовна и социална подкрепа.
Когато системата не осигурява такава помощ, тежестта остава за семействата, отбеляза проф. Деспотова. Често поне един близък прекъсва работа, за да се грижи за болния, което има и социална, и икономическа цена.
Световната здравна организация изчислява, че близо 57 милиона души в света се нуждаят от палиативни грижи всяка година, но едва 14% получават такава подкрепа. В България пациентите имат формално право на палиативна помощ, но единствената клинична пътека е предназначена за хора с онкологични заболявания, каза проф. Деспотова.
ОИСР отчита, че 15% от починалите онкологично болни над 65 години у нас са ползвали палиативна грижа или хоспис преди смъртта си. Средният дял в страните от организацията е 65%.
Доц. д-р Николай Йорданов, началник на сектор „Палиативни грижи“ в Комплексния онкологичен център във Враца, открои проблемите с достъпа до лекарства и овладяването на симптомите. НЗОК не заплаща помпите и консумативите за обезболяване, а в страната липсва орален морфин, посочи той.
Д-р Шионед Еванс, консултант по палиативна медицина във Великобритания, призова за интегриран модел с акцент върху грижата в общността. Хосписът може да осигури помощ както в последните дни от живота, така и при нужда от по-дълго наблюдение, като целта остава пациентът да изживее оставащото време по възможно най-добрия начин.
Темата беше обсъдена по време на XIII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.
