Здравните системи в Европа все още не разполагат с достатъчна готовност за мащабни извънредни ситуации. Сред основните рискове са военни конфликти, атаки срещу лечебни заведения и химически или биологични заплахи, съобщава MedReport.bg.
Европейската комисия предупреждава, че държавите трябва да укрепят запасите си от лекарства, ваксини, защитни средства и медицинска техника. Съществен проблем остават и слабостите във веригите за доставка – от транспорта и съхранението до разпределението на медицинските продукти.
Европейският орган за готовност и реакция при извънредни ситуации в здравеопазването координира общи поръчки и работи за откриване на критични дефицити. Чрез механизма рескЮ Европейският съюз изгражда и стратегически резерви, които могат да се използват, когато възможностите на отделна държава не са достатъчни.
Особено внимание се отделя на биологичните рискове. Експертите от Европейската комисия посочват, че новите технологии могат да ускорят разработването на лекарства, но същевременно крият риск от злоупотреба за създаване на опасни патогени.
Заместник генералният директор на Европейския орган за готовност и реакция Лоран Мушел настоява за ясни правила и ефективен надзор върху използването на изкуствен интелект в биологията. „Това е изключителна технология за разработване на нови лекарства, но може също така да помогне на злонамерени хора да разработят много мощни инструменти“, казва той пред Евронюз.
Сред възможните мерки за медицински отговор са наличието на антивирусни средства и широкоспектърни антибиотици. Те могат да позволят лечение още преди специалистите да установят точно кой биологичен причинител е довел до заплахата.
Войната в Украйна показа колко бързо болниците могат да се окажат под силен натиск. Атаките срещу лечебни заведения и линейки, големият брой ранени и нуждата от продължително лечение увеличават потребностите от травматологична помощ, рехабилитация и грижи за психичното здраве.
Ярно Хабихт, бивш ръководител на офиса на Световната здравна организация в Украйна, подчертава ролята на хората в системата. „Нуждаем се от подходяща сграда, безопасно пространство. Но в крайна сметка всичко зависи от присъствието на медицински сестри, лекари и помощен персонал“, посочва той.
Председателят на Комитета на началниците на военномедицинските служби на НАТО бригаден генерал Петер Иверсен призовава болниците да увеличат капацитета си и да обучат екипите си за работа при много пострадали. Актуализираните изисквания на НАТО от септември 2026 г. предвиждат планове за действия при масови жертви, резерви от медикаменти, оборудване и кръвни продукти, както и съвместни учения между граждански и военни медицински структури.
Експертите определят три условия като решаващи за устойчивостта на здравните системи: работещи планове при извънредни ситуации, достатъчни запаси и подготвен персонал. Целта е болниците да приемат много пациенти, без да прекъсват грижите за останалите.
