Австралийски учени създадоха инструмент, който открива дълги некодиращи РНК в туморна тъкан. Той е разкрил над 219 000 потенциални молекули, част от които могат да насочат бъдещи диагностични и терапевтични разработки, съобщава MedReport.bg.
Екип от Медицинския изследователски институт „Кю Ай Ем Ар Бъргхофер“ в Австралия разработи метод за по-подробно изследване на некодиращата ДНК. Тази част от генома дълго време е била определяна като „боклучава ДНК“, но днес се приема, че има важни регулаторни функции.
Новият инструмент се фокусира върху дългите некодиращи РНК. Те не служат за синтез на белтъци, но могат да участват в процеси, които влияят върху развитието и поведението на раковите клетки.
Изследователите са съчетали анализ на единични клетки, пространствен анализ на тъканите и компютърно-математическо моделиране. Така са могли да откриват тези РНК молекули и да проследяват вероятната им роля в различни тумори.
Екипът е работил с проби от 13 вида рак, сред които рак на гърдата, мозъка, дебелото черво и кожата. Анализът е идентифицирал 219 442 потенциални дълги некодиращи РНК молекули.
От тях 94 795 не са били описвани досега. Част от новооткритите молекули показват белези, че могат да изпълняват конкретни функции в туморната среда и да се превърнат в обект на последващи изследвания.
Методът е позволил на учените да определят триизмерното разположение на всяка молекула в туморните клетки и тъкани. Те са проследили и взаимодействията ѝ с други клетки, гени и молекули, както и мястото в тумора, където протича тази активност.
Резултатите са събрани в публичен интерактивен атлас, наречен „СПанК-Лнк“. Авторите го определят като най-обхватния ресурс от този тип и го предоставят на международната научна общност, за да подпомогнат търсенето на нови биомаркери и терапевтични мишени.
Разработката е описана в списание „Нейчър Метъдс“. Следващата задача пред екипа е да провери чрез функционални експерименти кои от откритите РНК молекули действително могат да подпомогнат диагностиката или лечението на рак.
Некодиращата ДНК не съдържа инструкции за синтез на белтъци, но от нея могат да се образуват РНК молекули с регулаторна функция. Дългите некодиращи РНК са сред молекулите, които привличат внимание като възможни биомаркери и мишени за прецизни противотуморни терапии. Настоящите резултати очертават потенциални кандидати, но не доказват клиничната им приложимост.
