Увеличението на бюджета на НЗОК за 2026 г. дава кратко облекчение на лечебните заведения, но не покрива реалните нужди на системата. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов, съобщава MedReport.bg.
Определянето на бюджета като рекорден не показва цялата картина, коментира д-р Брънзалов пред bTV. Той посочи, че ръстът следва и увеличението на минималната работна заплата и на здравноосигурителните вноски.
„Повече пари за здраве – да. Дали са достатъчни? Не“, каза председателят на БЛС. По думите му средствата са „глътка въздух“ най-вече за болничната помощ, но не решават натрупаните проблеми. Цените на клиничните пътеки не са се променяли две години, а сега се увеличават с 10% само за последните три месеца от финансовата година.
От БЛС настояват бюджетът на НЗОК да нарасне с минимум 25%, за да може системата да работи по-адекватно. Наред с финансирането, остър остава и недостигът на медицински кадри. Най-трудно се намират специалисти по патоанатомия, анестезиология и педиатрия, а част от лекарите са близо до пенсионна възраст.
Д-р Брънзалов постави и въпроса за неравномерното разпределение на лекарите и лечебните заведения. Те са съсредоточени предимно в университетските и големите градове, докато в други райони достъпът до медицинска помощ е силно ограничен. Затова е нужна работеща здравна карта, която да предотврати появата на цели райони без достатъчно медицинска грижа.
Новият Национален рамков договор предвижда наблюдение на пациенти с хронично бъбречно заболяване в първичната извънболнична помощ. Общопрактикуващите лекари ще могат да откриват проблема по-рано, което може да ускори лечението и да отложи нуждата от хемодиализа.
Отпада и рецептурната книжка за хората, които получават лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК. След като диагнозата е въведена в системата, пациентът ще може да получи медикаментите си в аптеката след идентификация с ЕГН и имена. Промяната ще облекчи особено възрастните пациенти.
При определени условия хората, които трайно не могат да напускат дома си, както и поставените под карантина, ще могат да получават лекарства чрез свой представител. Лекарят ще отбелязва представителя, а анамнезата може да бъде снета по телефона. Това обаче не въвежда свободно дистанционно изписване на лекарства, подчерта д-р Брънзалов.
Изключението важи в рамките на три месеца. Ако през този период пациентът не е преминал преглед и той не е отразен в здравното досие, следващото електронно предписание ще изисква физически преглед.
Предвиждат се и промени при ваксинопрофилактиката и в специализираната извънболнична помощ. Очакват се по-големи количества ваксини, включително противогрипни. Новите правила трябва да улеснят и назначаването на ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография при деца, когато изследването изисква малкият пациент да остане неподвижен.
Д-р Николай Брънзалов коментира бюджета на НЗОК за 2026 г. и промените в новия Национален рамков договор, който урежда условията за работа и заплащане в системата на здравното осигуряване.
