Космосът е вакуум и човек не би чул звук в откритото пространство, тъй като звуковите вълни не могат да се разпространяват там. Научните уреди обаче улавят електромагнитни колебания и данни от плазмени вълни и магнитни полета. НАСА ги преобразува в звук, за да представи процеси около планети, звезди, мъглявини и черни дупки.
Луната също не е съвършена сфера. Тя има леко сплескани полюси и издутини около екватора, които придават на формата ѝ вид, близък до лимон. Учените свързват тези особености с ранното взаимодействие между Земята и нейния естествен спътник.
В центъра на Млечния път астрономите са открили облаци с етилформиат. Това вещество участва в аромата на малините и има мирис, напомнящ ром. В други области на галактиката има и етанол, но огромните разстояния и условията в междузвездната среда не позволяват тези вещества да се възприемат като мирис по човешкия начин.
На Меркурий слънчевият ден продължава 176 земни дни. Това е времето между два последователни изгрева на планетата и е два пъти по-дълго от местната година, която трае 88 земни дни. Причината е съчетанието между бавното въртене на Меркурий и движението му по орбита около Слънцето.
Подобна особеност има и Венера. Тя извършва едно завъртане около оста си за около 243 земни дни, а обикаля Слънцето за 225 дни. Така едно пълно завъртане на планетата трае по-дълго от годината ѝ.
Средното разстояние между Земята и Луната е близо 384 000 километра. В този промеждутък по изчисления могат да се подредят останалите седем планети от Слънчевата система, ако се използват техните диаметри.
Веществото в неутронните звезди е сред най-плътните познати форми на материя. Една чаена лъжичка от него би имала маса над един трилион килограма. Неутронните звезди се образуват след колапса на масивни звезди и събират огромна маса в сравнително малък обем.
Гама-лъчевите избухвания са сред най-енергийните краткотрайни явления във Вселената. Част от тях възникват при колапс на масивни звезди, а други се свързват със сливането на две неутронни звезди. За секунди те могат да отделят енергия, сравнима с тази, която Слънцето излъчва през целия си живот.
Разширяването на Вселената поставя и граница пред наблюденията. Някои от най-ранните звезди вече са толкова далеч, че светлината им не може да достигне до Земята. Астрономите търсят следи от тях чрез мощните избухвания, които могат да съпътстват края на живота им.
